Случва се понякога, че най-обикновеният работен ден може да се превърне в истински комедиен сериал. Имаме клиенти, които действат неадекватно, и колеги със странни привички. Или пък собствената ви баба може неочаквано да създаде проблем на шефа ви. Героите в нашата статия споделят такива абсурдни истории от своето работно ежедневие.
Реших да започна собствен бизнес. Закупих две улични кафемашини. Въпреки това те не продаваха нищо. Единственото, което имаха, беше място за пари. Надписът на машината гласеше: “Машината не издава продукти, но можете да ѝ оставите парите си.” Звучи нелепо, но когато я отворих след седмица, бях изумен – вътре имаше няколко хиляди лева. Нямам представа защо хората го направиха. Но имаше и недостатъци: машините често се чупеха и изискваха ремонт, който не се изплащаше. Затова трябваше да прекратя бизнеса.
В офиса имаше един служител, който често задрямваше на стола си, оплаквайки се, че е прекалено удобен за работа. На следващия ден той „реши“ проблема, като завъртя облегалката на стола си, за да го направи по-малко удобен. Попитах го защо просто не си вземе обикновен стол, а той ми отговори сериозно: “Няма облегалка! Какво да развия?” Ех, работя с такива оригинали.
Преди време работех с колега от друго отделение в нашата фирма. Той беше изпратен при нас за определена задача. След известно време обяви на началника ми, че е завършил задачата. Но при проверка се оказа, че някои детайли не са изпълнени правилно. Когато шефът посочи грешките и го помоли да ги поправи, колегата отговори: “Казахте ми само да го направя. Не и да го направя правилно!” Наясно е, че не остана дълго на тази работа.
Работих в кол-център като преводач години наред. В една нощ, по време на силна снежна буря, която правеше невъзможно бързото пристигане на линейките, трябваше да обясня на разтревожен баща как да помогне на съпругата си да роди у дома.
Имах една колежка, която веднъж изчезна за около три часа. Оказа се, че се е заключила в тоалетната. Това беше разкрито от камерите за наблюдение. Беше легнала на пода с хартиени кърпи под себе си и си бе подремнала. Бедната, уморена от тричасовия работен ден. Впоследствие, разбира се, беше уволнена, защото не бива да се спи на работа!
Работя в малка производствена фирма. Директорът и собственикът беше обсебен от мъже. Една трета от служителите работеха на принципа „дойдох да мина деня“. Преди няколко години доведе за заместник своя роднина, която на пръв поглед беше истинска вампирка. Но чудо: оказа се изключително умна в управлението, дори в нашия технически сектор. Характерът й е строг и спокоен. В рамките на няколко месеца пречисти екипа, отстрани безделниците. Удоволствие е да работиш с нея, макар да изисква много, ме кара да мисля. Оттогава фирмата ни значително напредна. Започнахме да изплащаме бонуси и условията на труд сериозно се подобриха.
Клиентка, когато я попитах дали иска хартия между филийките сирене, отговори: “Няма значение, всички ще изчезнем, преди да усетим.”
Работа с клиенти – те идват и си отиват. Някои остават незабелязани, други ти повдигат духа така, че ходиш усмихнат цял ден, а някои са истински оригинали. Един ден дойде баба, която на всяко нещо намираше кусур и твърдеше, че не можем да й помогнем. Когато тръгваше, се усмихна и каза: “Не се обиждайте, просто имах нужда да се скарам с някого.” И си замина с усмивка.
Аз съм млад служител и ме карат да работя до краен предел. Винаги съм го осъзнавал, но имах нужда от работа. По време на скайп среща, седях в кухнята и разговарях, а баба ми влезе и чу как ме укоряват. Не издържа и се намеси, казвайки, че е срамота шефът да ме тормози за такива “стотинки”. Както му говореше, шефът мълчеше. В края на краищата ми се обади, извини се, намали работата ми с една трета и каза, че ще получа бонус. На въпрос защо, отговори, че се сетил за покойната си баба, която го е защитавала от нахални мутри. Каза, че трябва да помагаме на бабите да бранят малките от мошеници.
В офис в индустриалната зона от 75 души, след няколко вълни съкращения, бяхме останали 12. Притеснявам се, тичам до тоалетната, и изведнъж колега пада, мушвам се в кабинката – заета е. Сядам в следващата, и чувам шефа в съседната, който мрънка: “Тълпа е, трябва да уволним половината.” Съжалявам, момчета, не беше умишлено.
Клиент в “Остин Пауърс” стил поръчва килограм шунка. Изпълнението на поръчката се забави и когато я донесох, изглеждаше, че клиентът заспал прав. След секунда се събуди, взе поръчката си и поръча сирене. Когато завърших поръчката му, той беше изчезнал.
Работех като младеж на половин работно време като куриер. В офиса имаше обща кухня. Хладилникът бе пълен с храни, които всеки си носеше за обяд. Аз донесох буркан с мед. На следващия ден с колега решихме да пием чай – меда го нямаше. В това време мениджърите хапваха обяд. Казах на колегата: “Изглежда, че някой печели по-малко от куриерите.” Някой се задави, друг се изчерви. Някой докладва на директора – и той, с чувство за хумор, събра пари от всички и купи кашон мед.
Имахме мениджърка на възраст за пенсиониране. Тя живееше със съпруга си пенсионер и котката си. Всеки ден звънеше от служебния телефон на домашния. Когато някой вдигнеше телефона, тя питаше: “Миша, дома ли си?”
Работех в магазин за хранителни стоки. Малко преди затваряне влезе мъж и поиска литър шунка. Убедих се, че съм чул правилно: “Може би килограм?” Той настоя: “Казах литър шунка!” Помислих, поклатих глава: “Шунката в чаши ли продаваме?“ Раздразни се и каза: “Навярно сте нови тук! Жена ми го каза.” Предложих: “Ще ви отрежа половин килограм и ако не ви пасне, можете да се върнете и ще ви върнем парите.” Не се върна.
На първи април казах на колегите си, току-що пиещи кафе: “Помогнете ми. Излях водата, сложих го, разбърках и отпих. Отдавна не бях виждал такова объркване със смях. Вместо кафе в буркана – елда. За следващия първи април направих хартиено копие на стенния часовник и по обяд, когато всички бяха в столовата, мой приятел подмени истинския. Когато огледаха видяха, че обедната почивка не е свършена. Опитаха да излязат, но видяха, че са измамени. Шефът беше наясно с шегата и се ухили, като ми каза: “Няма да те издам, но ще вкарам всички в тетрадката си.”